Еньовден — когато Слънцето играе и билките лекуват

Еньовден — когато Слънцето играе и билките лекуват

Какво е Еньовден?

 

 

Еньовден е един от най-древните и магически народни празници в България, отбелязван на 24 юни — в деня на Свети Йоан Кръстител. Корените му са дълбоко в езическото минало, когато хората почитали Слънцето в неговата лятна мощ. Християнството наложи свое тълкуване, но народните обичаи оцеляха — жилави като самите еньовски билки.

 

 

Празникът съвпада с лятното слънцестоене по стария юлиански календар и носи идеята за прехода — Слънцето е достигнало зенита си и започва да „залязва" към зимата. Затова Еньовден е момент на пълнота, на събрана сила, на равновесие между светлото и тъмното.

 

 

 

 

 

Трите ритуала на деня

 

Берене на билки

 
Преди изгрев слънце жените и момите берат 77 вида целебни треви. Вярва се, че силата им е най-голяма точно в тази нощ.
 

Прескачане на огън

 
Запалват се клади, а млади и стари прескачат огъня за здраве, берекет и прогонване на злото.
 

Еньовска роса

 
Сутринта момите се търкалят по росната трева или умиват лице с нея — за красота, здраве и любов.
 

Еньовата буля — жената в носия

 

Сред всички Еньовденски обичаи един е особено близък до сърцето на СиДарена — Еньовата буля. Това е млада невеста или девойка, облечена в пищна народна носия, украсена с венец от 77 билки и цветя. Тя води шествието на момите и символизира самата природа в разцвет.

 

Носията на Еньовата буля е събирателен образ на красотата на българката — бяла риза с богата бродерия, пъстра сукман, тъкан пояс, накити от сребро и монети. Всяка нишка в тази носия носи смисъл: елбетицата пази от уроки, зигзагът означава вода и живот, кръстът — четирите посоки на света.

 

Когато шия носия, не правя само дреха. Тaкая история, пазя спомен, предавам нещо, което не трябва да се изгуби.

 

— Силвия Маразова, СиДарена
 

Билките на Еньовден

 

Числото 77 не е случайно — в народната вяра то символизира пълнотата на билковото царство. Сред задължителните еньовски треви са:

 

Еньовски билкиЖълт кантарионБял равнецМащеркаЛайкаРиганХиляднолистникКукурякМурсалски чайЗдравецНевенКоприваДетелина
 

Събраните билки се сушат и пазят цяла година — слагат се под възглавницата за сладки сънища, варят се при болест, опушват дома при беда. Народната медицина е живяла в тези треви векове наред, предавана от майка на дъщеря.

 

Шевицата като амулет

 

В Еньовден е имало обичай момите да носят нови бродирани ризи, специално изработени за този ден. Шевицата не е украса — тя е защита. Мотивите, вплетени в бялото платно, са народни символи с вековна история:

 

Елбетицата — осмолъчната звезда — пази от зли очи и носи светлина. Намираме я и в Еньовденските венци, и в бродерията по ризите. Зигзагът символизира водата — извора на живота. Ромбът — плодородието на земята. Всяка Еньовска носия е цял разказ, написан с конец върху плат.

 

Интересно: Мотивът „елбетица" присъства в почти всички регионални носии на България — от Шопско до Тракия, от Родопите до Добруджа. Вярва се, че осемте лъча символизират осемте посоки на вятъра, а кръгът в центъра — Слънцето. На Еньовден двата символа се срещат.

 

Как да отбележите Еньовден днес

 

Дори да не берем 77 билки преди зазоряване, можем да се докоснем до духа на празника по нашему. Ето няколко идеи:

Запалете свещ рано сутринта и отворете прозореца — нека утринният въздух влезе в дома. Сложете в чаша пресни билки от градинката или балкона — дори само мащерка или невен. И намерете момент да се свържете с нещо ръчно изработено — с конец, с плат, с грънчарство. Ръцете имат памет.

 

А ако искате да подарите нещо на любим човек в деня на Еньовден — носията за бутилка от СиДарена е подарък с вековна душа. Шевиците по нея са същите символи, които жените са бродирали в Еньовска нощ с молитва за здраве и любов.


Силвия Маразова · СиДарена
 
Щастливата ръкотворница. Създава миниатюрни народни носии за бутилки, шевици и аксесоари с душата на България.

Има един миг в края на лятото, когато въздухът се променя.

прочети още

Има един миг в края на всяка работна година, когато шумът утихва. Таблиците са затворени, отчетите — изпратени, срещите — приключили. И точно тогава, в тишината след всичко, се появява въпросът: „Как да кажа благодаря?"

прочети още

На 15 август православна България спира за миг. Спира, за да се поклони. За да запали свещ. За да прегърне онези, чиито имена носят благодатта на Богородица — Мария, Марина, Марияна, Маринела и всички, които черпят от нейната светлина.

прочети още

Кръщенето. Нанасянето в нов дом. Моменти, в които животът прекрачва прагове. Пространства, в които традицията казва: „Нека доброто да влезе пръв." Какъв подарък носи тази благослов?

прочети още

Рожден ден. Имен ден. Годишнина. Моментите, в които животът казва „Спри и усети". Как да отбележиш нечий личен празник с подарък, който да носи истинска тежест — и да се помни дълго след угасналите свещи?

прочети още

Гостът от чужбина вижда страната ни с очи, различни от нашите. За него всяка шевица е мистерия, всяка носия — поезия. Как да избереш подарък, който не е просто сувенир, а истинско парченце от душата на България?

прочети още

Раждането на дете е едно от онези мигове, в които думите не стигат. Затова хората носят подаръци — не защото новороденото се нуждае от тях, а защото ние се нуждаем да изразим нещо, което не можем да кажем по друг начин.

прочети още

България е малка страна, но народната й душа е огромна. Всеки регион е изградил свой неповторим характер — в музиката, в кухнята, в езика и — може би най-осезаемо — в народната носия. Когато Силвия Маразова ушие носия за бутилка, тя не прави просто сувенир. Тя разказва история на цял регион.

прочети още

Живеем в свят, изпълнен с неща. Рафтовете са пълни, онлайн магазините предлагат всичко. И въпреки това — когато настъпи моментът да изберем подарък за любим човек, стоим объркани. Защото истинският въпрос не е „Какво да купя?", а „Какво да му дам, което да остане?"

прочети още

В логото на СиДарена е скрито нещо повече от красива орнаментика. Там живее Елбетица — един от най-древните и почитани символи в българската народна традиция. Символ, чието значение надхвърля украсата и докосва самата същност на закрилата.

прочети още

Децата не помнят цената на подаръка. Помнят как се е чувствало. Помнят дали е имало история, дали е имало цвят, дали е докоснало нещо живо в тях. Ръчно изработеният подарък прави точно това — оживява.

прочети още